Председател на 36-ото Народно събрание. Депутат от СДС в още 3 парламента и бивш наш посланик в Полша и в Македония. Автор на десетки крилати реплики. Александър Йорданов определено има с какво да бъде помнен. През последните 20 години никой друг политик не е демонстрирал по-голямо красноречие от неговото. Върхът в ораторското му майсторство е култовата фраза "Днес е един хубав ден за българската демокрация!".

- Г-н Йорданов, хубав за българската демокрация ли беше денят, в който ДСБ и СДС се обединиха в коалиция за изборите?
- Това беше умен ден за българската демокрация.

- Защо в СДС някои хора роптаят срещу Иван Костов? Защо той е трън в техните очи, а във вашите не е?
- За добрите политици се спори. Само безличните са безспорни. Забелязвам, че част от тези, които сега най-много говорят срещу Иван Костов, преди това му се подмазваха и подсилваха мита за Командира.

- Надежда Михайлова ли е основният виновник за това Костов и поддръжниците му да се отделят в партията ДСБ?
- Надежда Михайлова бе от най-близките сътрудници на Костов. Но и двамата имат една обща слабост -не вземат добри кадрови решения. Дадоха позиции и власт на случайни хора, които след това изчезнаха в други партии - ДПС, БСП, ГЕРБ, Гергьовден и т.н. Приемам, че е кадрово късогледство, за да не мисля нещо по-лошо.

- С Иван Костов приятели ли сте? Често ли се виждате?
- За последен път очи в очи разговарях с Иван Костов през есента на 2005 г. След това няколко пъти по телефона и това е. Аз го ценя за характера, който прояви като премиер, за решимостта, с която стабилизира финансовата и икономическата система на страната и за твърдата му политика в ориентацията на България към ЕС и НАТО.

- Какво е мнението ви за Бойко Борисов? Става ли той за премиер?
- На този въпрос само времето може да отговори. Мисля, че към днешна дата една голяма част от българските граждани не само мислят, че става, но и искат той да е премиер.

- Вярно ли е, че заради диабета сте били на косъм от смъртта? Какво точно ви се случи? Кой ви спаси?
- Хипергликемия, пред кома. Спаси ме съпругата ми и, разбира се, лекарите - най-напред д-р Попова и д-р Бакалова в кварталната поликлиника, а след това д-р Цветанова и д-р Иванов във Военномедицинската академия.

- Колко време изкарахте в болница?
- Две седмици - инжекции, хапчета. Благодарен съм много на екипа на Клиниката по ендокринология във ВМА. Големи специалисти, добри хора.

Лек за всяка болест е силната воля

Аз имам такава воля.

- Колко килограма отслабнахте заради диабета? Имате ли сили да се борите и занапред в политиката?
- От болницата излязох с рецепта - ферман. Но мразя лекарствата и затова реших да се боря. Още в болницата изчетох много за диабета. И след това си направих сам хранителен режим. Съчетах го със спорт. И за 9 месеца свалих 30 кг. Като резултат - изхвърлих лекарствата, чувствам се по-добре. Готов съм за политически сблъсъци.

- Диабетът повече поражения ли ви нанесе от някогашната ви гладна стачка против приемането на Конституцията? Тогава с колко отслабнахте?
- През 1991 г. наистина бях един от инициаторите на протеста. Днес критиците на Конституцията са много. Но защо трябваше да минат близо 20 години, за да казват днес, че е необходима дори нова конституция. Кога в България ще се научим да ценим хората, които първи виждат правилно нещата и ги казват публично. Защо загубихме ценно време? Гладната стачка тогава продължи 10 дни и мисля, че беше важно не кой с колко отслабва, а че благодарение на тази стачка демокрацията победи с малко, но завинаги.

- Коя е най-куриозната ситуация в политическата ви кариера?
- През 1994 г. успях да прокарам в парламента едно решение, с което се стартираше процедурата по отваряне на архивите на ДС. Часове наред следях и броих наум разположението на "силите" в залата. Издебнах мига, когато противниците на това решение останаха с депутат по-малко, вероятно прескочил до тоалетната или до бюфета, и точно тогава прекратих дебатите и проведохме гласуване. Решението бе прието. А забавни случки - много. В Швейцария сме. Моя милост, Венцеслав Димитров и Жан Виденов. Представяме България на икономически и политически форум в Кран Монтана. Ранна утрин. Вървим по улицата с Венци Димитров, а зад нас идва Жан Виденов. Насреща ни група деца отиват на училище. И като минават покрай Виденов, се заливат от смях. Настига ни Виденов и пита: "За какво се смеят тези деца?". Ами смеят се, казваме му, защото за първи път виждат жив комунист да ходи по улиците на Кран Монтана.

- При своите изказвания в парламента винаги пускахте крилати фрази. От кого сте наследили ораторското си майсторство?
- Раждаха се спонтанно. Мисля, че е наследствено -баща ми, Бог да го прости, беше много добър оратор. Без цялостна духовна култура и образно мислене не можеш да бъдеш добър оратор.

- Преди години казвахте, че любимата ви кола е Москвич "Алеко". Страдате ли за това, че москвичи вече не се произвеждат?
- Това е любопитна история. В парламента депутатите спореха какви нови коли да си купят. И тогава, за да сваля напрежението в залата, казах, че между "Мерцедес" и БМВ избирам Москвич "Алеко". На следващия ден звънят от фирмата. Приели думите ми като оферта. Нямаше как -подкрепих родното производство - купихме и москвичи. Но депутатите не ги харесаха.

- Днес карате Мерцедес. Това ли е вече любимата ви марка?
- Карам мерцедес, ама взет на старо. Купих го от посланика на Германия в Полша. Депутатската или дипломатическата заплата не стигат за нов мерцедес. А пък заплатата на научен работник - съвсем.

- Добър шофьор ли сте? Катастрофирали ли сте някога?
- През 1996 г. пострадах сериозно в катастрофа. Слава Богу, и виновният за нея, и аз се отървахме живи. Отказах се да го съдя. Шофьор съм вече 26 години и нямам нито веднъж наказание.

- Все още ли живеете в "Надежда"? Не можахте ли да си уредите апартамент в някоя по-луксозна част на София? Все пак навремето бяхте шеф на парламента...
- При социализма и до 1995 г. живеехме все под наем. Вече имаме собствен дом - апартамент, но съм далеч от луксозните кооперации. Нито пък съм се уредил с държавно жилище. Това го знаят дори шофьорите на таксита.

- Миналата година сте загубили баща си. От какво почина той?
- Баща ми беше доайен на журналистите във Варна. Последните години прекара с мен в Македония. Отиде си от рак на 87 години. Той бе живата памет на културния живот във Варна. Притежаваше голяма колекция от плакати с автографи на творци на културата от цял свят.

- Навремето комунистите твърдяха, че баща ви и чичо ви са разстрелвали деца в Ястребино? Вероятно това е нагла лъжа, но споделете все пак с какво се е занимавал баща ви в онези години?
- Това бяха тъпи инсинуации. Но точно след такива лъжи идваха и заплахи към мен. Баща ми завършва право в Софийския университет през 1943 г. Патриот е и затова членува в Легиона. Любопитното е, че е сътрудничел с няколко стихотворения и статии на в. "Литературен критик" -издание на Никола Вапцаров. След Девети му е забранено да упражнява юридическа професия. В сталинските години работеше като словослагател в печатница, а по-късно и до края на живота си - главно като журналист на свободна практика.

- Жена ви и децата ви сега с какво се занимават?
- Съпругата ми е учител по български език и литература. И преди, и след демокрацията. Синът ми ръководи малка фирма - издателска и туристическа дейност. А дъщерята учи, за да сполучи.

- А вие самият с какво се занимавате напоследък?
- Аз се върнах там, където бях преди демокрацията - в Института за литература при БАН. Защото мисля, че заниманието с литература е изключително достойно. Като цяло светът на нашата литература е по-богат и добър от живия живот, който днес живеем.