Съвременното лечение на диабета за щастие увеличава дните на болните. Но заедно с удължаването на живота започват усложненията с някои органи, предимно с бъбреците, нервната система и очите. Обикновено към седмата или около осмата година от началото на болестта започват усложнения на очите - така наречената диабетна ретинопатия. В резултат на това, че дълго време болният живее в инсулинова зависимост, се увреждат съдовете, и то малките кръвоносни съдове, а също и тяхната обвивка. Те стават пропускливи. Част от съдържанието им започва да излиза, просмуква се, излива се и се получава оток. В резултат на това пък се развива исхемия, недостиг на кислород. За да компенсира липсата, се образуват нови съдове, които са некачествени и се получава порочен кръг. Резултатът е кръвоизлив след кръвоизлив и състоянието на окото се усложнява.

Има две форми на този тип ретинопатия
остра - когато промените остават на нивото на ретината; втората фаза се нарича пролиферативна (пролиферация означава размножаване, разрастване на...). Тя води до създаването на нови съдове и тъкани, които са много по-агресивни и не остават на нивото на ретината, а „навлизат" и по телата вътре в стъкловидното тяло. В резултат на това се стига до издърпване и отлепване на ретината.

Затова още от момента на установяване на диабета трябва да има постоянен цикличен контрол над очите - офталмолог да следи как вървят нещата. Промените, вече казах, се наблюдават между седмата и десетата година. Когато се забележат първите промени и се направи ангиография (изследване, с което се вижда докъде точно са стигнали промените с кръвоносните съдове), тогава става ясна картината на състоянието в момента. Има нови методи за изследване и то трябва задължително да се направи, за да не се стигне до операция.

Единственото средство - изход за пациента в момента, е лазерната коагулация. Според развитието на промените на всички тези съдове се прави лазерна коагулация. В случая това е манипулация, при която излишната течност и съдове се „събират" и отстраняват от органа. Тези огнища на разрастване се унищожават и се оставя само най-важното - макулата, това, с което човек вижда. Всичко останало се коагулира и така се унищожават полетата с много разраснали съдове. Ако етапът се пропусне, започват кръвоизливи. Тези лоши съдове се разрастват и тогава се пристъпва към по-драстично лечение - операция. Стъкловидното тяло, образно казано, се изрязва по определен начин, съдоветесе изрязват над и под ретината. При положение, че тя не може да легне на определеното си място, се слагат тежки масла, които я „залепват". Това е доста тежка и сложна операция, прави се в България, но изисква специална апаратура. У нас има всичко до установяване на дигнозата: проследяване, контрол, лечение с лазер, ала не разполагаме със специализираната апаратура за тази операция. Но можем да контролираме, да забавим развитието на паразитните тъкани до спиране на появата им. От една-две години има лекарство, което се поставя в стъкловидното тяло, унищожава новите съдове и спира разрастването...

Когато състоянието е стигнало до операция
Искам да предупредя, че и след операцията състоянието на пациента трябва да бъде контролирано, защото процесът е като дига - от едната страна водата се спира, но от другата продължава да подкопава почвата... Това за съжаление е диабетът.