Захарната болест е на първо място сред причините за човешка слепота, на второ като причина за ампутация на долни крайници и на трето като причина за бъбречни усложнения. Много по-често диабетно болният е податлив и на инфаркти и инсулти.
Обнадеждаващо е, че научни разработки по цял свят защитават тезата, че един ден диабетът ще бъде лечим. Но кога ще стане това, все още никой не може да каже. Вече има и нови генетични технологии, които позволяват да се инжектират гени в 11-ата хромозома на човека, където е кодирана инсулиновата синтеза в черния дроб. Въпреки това, докато чакат спасение от науката, не е лошо рисковите групи с повишена кръвна захар да спазват някои препоръки при храненето.
Неподходящи: мазни сирена. Подходящи: прясно и кисело мляко, извара, кашкавал, топени сирена и други. Неподходящи: тлъсти меса и риби, мозък, хайвер. Подходящи: телешко, говеждо, агнешко, нетлъсто свинско и овче, заек, птици, риба, нетлъста шунка и филе, яйца - предимно белтъците (жълтък в ограничено количество). Неподходящи: захар, мед, гликоза, шоколад, бонбони, локум, сладка със захар, сладкарски изделия със захар. Подходящи: хляб -типов, ръжен, пълнозърнест, диабетични шоколад, бонбони, бисквити, кексове и кремове, мармалад и конфитюр и др., приготвени без захар, овесени ядки, ориз и грис в ограничени количества. Неподходящи: кестени. Подходящи: зрял фасул, леща, грах, соя - в ограничени количества до 50 г, лешници, орехи, фъстъци, бадеми - 30 г дневно. В неограничени количества: зелена салата и маруля, краставици, репички, спанак, тиквички, домати. В умерени количества до 200 г: зеле, патладжани, бакла, карфиол, киселец, коприва, лук, праз, моркови, пиперки, ряпа, зелен фасул, алабаш, червено цвекло, картофи и зелен грах. Неподходящи: грозде, мушмули - сладки сортове, круши, банани, сушени смокини, стафиди, фурми, сливи. Подходящи: в ограничени количества до 150-200 г череши, портокал, лимони, праскови, боровинки, дренки, мандарини, несладки круши, ябълки, ананас, вишни, дюли; до 200-300 г -дини, пъпеши, малини, ягоди, къпини, тиква, грейпфрут. Неподходящи: лют червен пипер, люти чушки. Подходящи храни: зелен магданоз, копър, джоджен, чубрица, целина, доматено пюре, сладък червен пипер, ограничено - черен пипер, канела, горчица, бахар, дафинов лист. Половин лъжичка канела на ден значително намалява нивото на захарта в кръвта при диабет. При лабораторни опити тя имитира инсулина, активира неговия рецептор и действа заедно с него в клетките. Канелата има и други плюсове - намалява нивото на "лошия" холестерол в кръвта, нормализира високото кръвно налягане и неутрализира свободните радикали.
Председател на 36-ото Народно събрание. Депутат от СДС в още 3 парламента и бивш наш посланик в Полша и в Македония. Автор на десетки крилати реплики. Александър Йорданов определено има с какво да бъде помнен. През последните 20 години никой друг политик не е демонстрирал по-голямо красноречие от неговото. Върхът в ораторското му майсторство е култовата фраза "Днес е един хубав ден за българската демокрация!".
- Г-н Йорданов, хубав за българската демокрация ли беше денят, в който ДСБ и СДС се обединиха в коалиция за изборите?
- Това беше умен ден за българската демокрация.
- Защо в СДС някои хора роптаят срещу Иван Костов? Защо той е трън в техните очи, а във вашите не е?
- За добрите политици се спори. Само безличните са безспорни. Забелязвам, че част от тези, които сега най-много говорят срещу Иван Костов, преди това му се подмазваха и подсилваха мита за Командира.
- Надежда Михайлова ли е основният виновник за това Костов и поддръжниците му да се отделят в партията ДСБ?
- Надежда Михайлова бе от най-близките сътрудници на Костов. Но и двамата имат една обща слабост -не вземат добри кадрови решения. Дадоха позиции и власт на случайни хора, които след това изчезнаха в други партии - ДПС, БСП, ГЕРБ, Гергьовден и т.н. Приемам, че е кадрово късогледство, за да не мисля нещо по-лошо.
- С Иван Костов приятели ли сте? Често ли се виждате?
- За последен път очи в очи разговарях с Иван Костов през есента на 2005 г. След това няколко пъти по телефона и това е. Аз го ценя за характера, който прояви като премиер, за решимостта, с която стабилизира финансовата и икономическата система на страната и за твърдата му политика в ориентацията на България към ЕС и НАТО.
- Какво е мнението ви за Бойко Борисов? Става ли той за премиер?
- На този въпрос само времето може да отговори. Мисля, че към днешна дата една голяма част от българските граждани не само мислят, че става, но и искат той да е премиер.
- Вярно ли е, че заради диабета сте били на косъм от смъртта? Какво точно ви се случи? Кой ви спаси?
- Хипергликемия, пред кома. Спаси ме съпругата ми и, разбира се, лекарите - най-напред д-р Попова и д-р Бакалова в кварталната поликлиника, а след това д-р Цветанова и д-р Иванов във Военномедицинската академия.
- Колко време изкарахте в болница?
- Две седмици - инжекции, хапчета. Благодарен съм много на екипа на Клиниката по ендокринология във ВМА. Големи специалисти, добри хора.
Лек за всяка болест е силната воля
Аз имам такава воля.
- Колко килограма отслабнахте заради диабета? Имате ли сили да се борите и занапред в политиката?
- От болницата излязох с рецепта - ферман. Но мразя лекарствата и затова реших да се боря. Още в болницата изчетох много за диабета. И след това си направих сам хранителен режим. Съчетах го със спорт. И за 9 месеца свалих 30 кг. Като резултат - изхвърлих лекарствата, чувствам се по-добре. Готов съм за политически сблъсъци.
- Диабетът повече поражения ли ви нанесе от някогашната ви гладна стачка против приемането на Конституцията? Тогава с колко отслабнахте?
- През 1991 г. наистина бях един от инициаторите на протеста. Днес критиците на Конституцията са много. Но защо трябваше да минат близо 20 години, за да казват днес, че е необходима дори нова конституция. Кога в България ще се научим да ценим хората, които първи виждат правилно нещата и ги казват публично. Защо загубихме ценно време? Гладната стачка тогава продължи 10 дни и мисля, че беше важно не кой с колко отслабва, а че благодарение на тази стачка демокрацията победи с малко, но завинаги.
- Коя е най-куриозната ситуация в политическата ви кариера?
- През 1994 г. успях да прокарам в парламента едно решение, с което се стартираше процедурата по отваряне на архивите на ДС. Часове наред следях и броих наум разположението на "силите" в залата. Издебнах мига, когато противниците на това решение останаха с депутат по-малко, вероятно прескочил до тоалетната или до бюфета, и точно тогава прекратих дебатите и проведохме гласуване. Решението бе прието. А забавни случки - много. В Швейцария сме. Моя милост, Венцеслав Димитров и Жан Виденов. Представяме България на икономически и политически форум в Кран Монтана. Ранна утрин. Вървим по улицата с Венци Димитров, а зад нас идва Жан Виденов. Насреща ни група деца отиват на училище. И като минават покрай Виденов, се заливат от смях. Настига ни Виденов и пита: "За какво се смеят тези деца?". Ами смеят се, казваме му, защото за първи път виждат жив комунист да ходи по улиците на Кран Монтана.
- При своите изказвания в парламента винаги пускахте крилати фрази. От кого сте наследили ораторското си майсторство?
- Раждаха се спонтанно. Мисля, че е наследствено -баща ми, Бог да го прости, беше много добър оратор. Без цялостна духовна култура и образно мислене не можеш да бъдеш добър оратор.
- Преди години казвахте, че любимата ви кола е Москвич "Алеко". Страдате ли за това, че москвичи вече не се произвеждат?
- Това е любопитна история. В парламента депутатите спореха какви нови коли да си купят. И тогава, за да сваля напрежението в залата, казах, че между "Мерцедес" и БМВ избирам Москвич "Алеко". На следващия ден звънят от фирмата. Приели думите ми като оферта. Нямаше как -подкрепих родното производство - купихме и москвичи. Но депутатите не ги харесаха.
- Днес карате Мерцедес. Това ли е вече любимата ви марка?
- Карам мерцедес, ама взет на старо. Купих го от посланика на Германия в Полша. Депутатската или дипломатическата заплата не стигат за нов мерцедес. А пък заплатата на научен работник - съвсем.
- Добър шофьор ли сте? Катастрофирали ли сте някога?
- През 1996 г. пострадах сериозно в катастрофа. Слава Богу, и виновният за нея, и аз се отървахме живи. Отказах се да го съдя. Шофьор съм вече 26 години и нямам нито веднъж наказание.
- Все още ли живеете в "Надежда"? Не можахте ли да си уредите апартамент в някоя по-луксозна част на София? Все пак навремето бяхте шеф на парламента...
- При социализма и до 1995 г. живеехме все под наем. Вече имаме собствен дом - апартамент, но съм далеч от луксозните кооперации. Нито пък съм се уредил с държавно жилище. Това го знаят дори шофьорите на таксита.
- Миналата година сте загубили баща си. От какво почина той?
- Баща ми беше доайен на журналистите във Варна. Последните години прекара с мен в Македония. Отиде си от рак на 87 години. Той бе живата памет на културния живот във Варна. Притежаваше голяма колекция от плакати с автографи на творци на културата от цял свят.
- Навремето комунистите твърдяха, че баща ви и чичо ви са разстрелвали деца в Ястребино? Вероятно това е нагла лъжа, но споделете все пак с какво се е занимавал баща ви в онези години?
- Това бяха тъпи инсинуации. Но точно след такива лъжи идваха и заплахи към мен. Баща ми завършва право в Софийския университет през 1943 г. Патриот е и затова членува в Легиона. Любопитното е, че е сътрудничел с няколко стихотворения и статии на в. "Литературен критик" -издание на Никола Вапцаров. След Девети му е забранено да упражнява юридическа професия. В сталинските години работеше като словослагател в печатница, а по-късно и до края на живота си - главно като журналист на свободна практика.
- Жена ви и децата ви сега с какво се занимават?
- Съпругата ми е учител по български език и литература. И преди, и след демокрацията. Синът ми ръководи малка фирма - издателска и туристическа дейност. А дъщерята учи, за да сполучи.
- А вие самият с какво се занимавате напоследък?
- Аз се върнах там, където бях преди демокрацията - в Института за литература при БАН. Защото мисля, че заниманието с литература е изключително достойно. Като цяло светът на нашата литература е по-богат и добър от живия живот, който днес живеем.
„Имам диабет. Някъде четох, че храната за диабетици трябва да се сварява продължително. Това така ли е, не се ли унищожават полезни витамини в нея?"
Храната, която е сварена бавно и при по-ниска температура, е по-полезна за диабетиците. По-продължителното варене намалява в храната количеството на веществата наричани „непълни продукти на гликолизата" /НПГ/.
Те са много вредни. Едни от тях повишават кръвното налягане. Други пряко увреждат съдовете. Трети снижават защитата на тъканите. Въобще - все проблеми, които са важни за диабетиците.
Бавното варене намалява непълните продукти на гликолизата, те се разграждат на по-прости и безвредни вещества. Веднага се снижава рискът от сър дечно-съдови инциденти при диабетиците. Те въобще не трябва да ядат бързо сварени храни. Увреждането на съдовете при тях също ще е по-малко. А силната защита на тъканите подпомага бързото заздравяване на евентуални диабетични рани. Неочаквано странично действие на дълго варената храна, която има малко НПГ, е намаляването на „лошия" холестерол в кръвта.
Дори само кратка двуседмична диета с продължително сварена храна намалява както кръвното налягане, така и кръвната захар. Шестседмична диета с така сварена храна сигурно сваля високия холестерол с 33%.
Вярно е, че продължителното варене разгражда някои ензими и витамини, но ползата е по-голяма от недостатъците.
рез последните години диабетът тип 2, който преди се определяше като "старчески", все по-често засяга хората в активна възраст. Те могат да живеят пълноценно и да се чувстват добре, ако поддържат нормално равнище на кръвната захар и стриктно се предпазват от усложненията. Това се постига с разумен хранителен режим, редовен прием на предписаните от лекаря медикаменти и с адекватна физическа активност.
Основно значение за качеството и продължителността на живота на хората с диабет има профилактиката на усложненията. Един от най-сериозните проблеми при захарната болест е диабетната полиневропатия. ПТова е увреждане на периферната нервна система (разклоненията на нервните влакна) в крайниците и органите. В началото признаците са дискретни - изтръпване, мравучкане, намалена чувствителност за допир, болка и температура. С напредването на процеса се явяват, мускулна слабост, спазми в краката, затруднения на движенията, нарушения на походката. Но най-сериозното състояние е т.нар. диабетно стъпало - трудно зарастващи язви по стъпалата, които в значителен процент водят до необходимост от ампутация на крайника поради гангрена.
Съвременната медицина разполага със сигурни лекарствени средства за предотвратяването на тежките усложнения при диабетната нев-ропатия. Световният стандарт е приложението на лекарства, съдържащи тиоктова киселина. Това е биологичен физиологичен антиоксидант, който повишава усвояването на глюкозата в периферните нерви и ги снабдява с повече енергия, което е много важно условие за тяхното правилно функциониране. Първоначално препаратите, съдържащи тиоктова киселина, се прилагат в болнични условия чрез венозни вливания, а след това - под формата на филмирани таблетки за продължителен прием в домашни условия.
Филмираните таблетки трябва да се приемат цели, с достатъчно количество вода, на гладно, около половин час преди закуска. Едновременният прием с храна може да намали усвояването на тиоктовата киселина, защото тя образува трудноразтворими съединения със захарните молекули.
Важно условие за ефективно въздействие е да се прилагат само препарати, съдържащи тиоктова киселина, регистрирани като лекарствени средства. Широко разпространените хранителни добавки със съдържание на тиоктова (алфа-липоева) киселина нямат доказано действие и не са про¬учвани за техния ефект върху здравето.
За съжаление медицинската практика показва, че често се спекулира с ролята на някои хранителни добавки в профилактиката и лечението на диабета. Такива "лечебни" претенции създават риск за подмяна или забавяне на правилното и адекватно лечение на сериозни и потенциално инвалидизиращи усложнения.
За предотвратяването на диабетното стъпало значение имат и грижите, които пациентът полага за краката си -носене на широки и удобни обувки, правилно поддържане на ноктите на краката, редовна хигиена на стъпалата, прецизно подсушаване след баня и не на последно място - редовно проследяване дори за минимални разранявания.
Диабетикът не е отписан от обществото. Още по-малко • от семейството и приятелите. И той иска да бъде на трапезата, да вдигне чаша за рожденика или именика. А позволено ли му е?
Американската диабетична асоциация е изработила и приела препоръки за допустима безопасна консумация на алкохолни напитки от диабетици. Било е взето предвид, че при здрав черен дроб в организма се разпадат напълно за 24 часа около 20 г чист алкохол. Ако количеството е по-голямо, черният дроб не може да се справи и в него се натрупват както алкохол, така и продукти от разпадането му. Нарушава се обмяната и се намаляват запасите от гликоген, от който се получава глюкоза. Това може да намали постъпването на глюкозата в кръвта и така възниква хипогликемия. Тя се проявява с бързо отпадане, изпотяване и остър глад. Хипогликемията може да доведе и до шок с временна загуба на съзнание. Затова:
* АЛКОХОЛ може да се пие само при компенсиран диабет, извън изострянията, когато няма високи показатели за захарта в кръвта над 7.
* За да няма опасност от хипогликемия, трябва да се поеме храна до или по време на консумацията на алкохол.
* При пиене на алкохол трябва да се спазва предписаният режим и да не се нарушава в никакъв случай. Да се вземат предписаните лекарства или да се правят инжекциите.
* Допустими са не повече от 50 милилитра водка или ракия. И не по-често от 2 пъти седмично. Ако искате да пиете по-често, трябва да се избира напитка с по-ниско алкохолно съдържание.
* Вместо сладки газирани напитки, фруктови сокове или тоник, заедно с алкохола пийте газирани напитки без захар.
* Консултирайте се с ендокринолога и изяснете, дали алкохол не ви е забранен поради някои други заболявания, или усложнения на диабета.
На конгреса на американските ендокринолози, който се състоя в средата на месец септември миналата година, голям интерес предизвика докладът на професор д-р Алън Бейли от Чикаго за връзката между добрият секс в семейството и лечението на диабета.
Професор Бейли е проучил над 80 щастливи брачни двойки, които имали съвместен живот повече от 10 години. Ученият твърди, че щастливият брак с редовен секс е полезен всекиму, но най-много - на диабетиците. Пациентите, които имали с партньорите си любов и сексуално си подхождали, се чувствали значително по-добре, отколкото в началото на заболяването. Те изпитвали по-малко неудобства от диабета си, нямали усложнения и неприятните симптоми практически не ги безпокоели. А болните от неудачните семейства заявявали, че с времето болестта напредва и самочувствието им се понижава.
- Зависимостта е очевидна - казва професор Бейли. -Диабетът е хормонално заболяване, което значително се влияе от психичната нагласа. А редовният секс балансира отлично хормоналния фон и спира или значително забавя развитието на заболяването.
При диабет е много важно да се провежда и предпазване от усложненията. А понеже диабетът предразполага към атеросклероза на съдовете и увеличава риска от инсулт и инфаркт, се дават и лекарства срещу атеросклерозата и съдоразширяващи.
Срещу атеросклерозата може да се вземат от модерните статини - Симвастатин. От съдоразширяващите се предписва Дузофарм, също - Цинаризин. Лечението се комбинира и с малки дози аспирин, който намалява лепливостта на кръвта и препятства образуването на атеросклеротични плаки. Ако болният се чувства добре и кръвната захар се държи в нормата, няма ограничение във времето за прилагането на тези лекарства, а и не се препоръчва смяната им.
ТИКВАТА Е БЕЗЦЕННА ЗА ДИАБЕТИЦИТЕ
Компонентите на тиквата помагат за възстановяването на увредените панкреатични клетки, защото повишават нивото на произвеждащите инсулин бета-клетки в кръвта.
Въпреки че инсулиновите инжекции вероятно винаги ще бъдат необходими на диабетиците, употребата на тиква може да намали количеството на инжектирания хормон.
Защитният ефект на тиквата, според учените, се дължи на антиокислителите и действието на молекулата D-chiro-inositol, която активизира изработването на инсулин. А повишаването на неговото ниво намалява нивото на захар в кръвта, което на свой ред понижава нивото на окислителните разновидности на кислорода. Точно те увреждат мембраните на бетаклетките.
СВАЛЕТЕ КИЛОГРАМИТЕ И ЩЕ СВАЛИТЕ ЗАХАРТА
Британски учени установили, че обиколка на валията повече от 88 см за жените и повече от 102 см за мъжете, означава риск от възникване на сърдечни заболявания и нарушена обмяна на веществата в организма.
Д-р Ян Кемпбъл, президент на Националния форум по проблемите на затлъстяването във Великобритания, отбелязва: „Измерването на талията е един от най-простите начини да се определи дали даден пациент влиза в рисковите групи от диабет и сърдечни болести. По този начин ще има възможност диабетът и сърдечносъдовите заболявания да се откриват в ранен стадий. Но за съжаление, много са малко лекарите, които използват този метод за диагностика.
Във всеки случай не трябва да се забравя, че ако сте в рисковата група, трябва редовно да посещавате лекар, за да се открие заболяването в най-ранен стадий. Защото е много по-лесно да се предотврати едно заболяване, отколкото да се води борба с последствията от него.
На хората, които не страдат от наднормено тегло, се препоръчва всекидневна диета, която съдържа 60 % въглехидрати, 24 % мазнини и 16 % белтъчини от общата дневна калоричност. Така можете да си съставите правилно меню. В съвременната диетология са приети така наречените хлебни единици. За една хлебна единица се приема количеството продукти, съдържащи 10-12 г въглехидрати.
НАБЛЯГАЙТЕ НА КАНЕЛА, КАРАМФИЛ, ЯМАЙСКИ ПИПЕР
Американски фармаколози изучили свойствата на 24 билки и подправки и открили, че много от тях препятстват увреждането на тъканите и възпалението, предизвикани от високото ниво на захар в кръвта. Освен това, подправките са богати на антиоксиданти, които защитават клетките и са нискокалорични. А това е важно за диабетноболните.
Лабораторни изпитания в Университета Джорджия показали, че подправките и билковите екстракти предотвратяват процеса, наречен гликация. Този процес е свързан с възпаление и нарушение структурата на тъканите при диабетиците. Най-силни противовъзпалителни свойства притежават карамфилът, канелата, ямайският пипер, майораната, градинският чай и кимионът. Лекарите смятат, че добавянето на подправки и билки в ежедневните ястия, ще помогне да се понижи количеството захар в организма на болните.
Тук е мястото да споменем и за още едно растение - куркума. Според американски медици то прави организма по-слабо възприемчив към диабета.
ЧАЙ ОТ ЛАЙКА Е ПРОСТА й ПРИЯТНА ПРОФИЛАКТИКА
Учени от Япония и Великобритания провели изследвания за влиянието на лайков екстракт върху мишки с диабет. След това сравнили изследванията с контролната група мишки, които се хранили обичайно. При първата група се отбелязало съществено понижаване нивото на глюкоза в кръвта, в сравнение с другата група. Оказало се също, че лайката потиска ферментите, които играят важна роля в развитието на усложненията от захарния диабет - като диабетна нефропатия, катаракта, ретинопатия.
Обобщавайки резултатите от изследването, учените стигнали до заключението, че редовната употреба на лайков чай е прост и приятен метод за профилактика на диабета. По-нататък може да се създаде препарат за лечение на диабет II тип на основата на лайката.
Шоколадът и черната боровинка са способни да противодействат на възникването на диабета и натрупването на наднормени килограми. Това показват наскоро публикувани резултати от изследване на учени от Каролинския институт в Стокхолм и Университета Еребру. Става дума за черния шоколад. Освен това изследователите забелязали, че шоколадът
действа различно на представителите на двата пола. Преработването на мазнините в черния дроб на жените и мъжете става по различен начин, затова се получава такава реакция - казва професор Кърстин Бисмар.
НА ПЪТ СМЕ ДА ПОБЕДИМ ДИАБЕТА!
Един нов метод за лечение на диабета може да направи феноменален пробив! В Нова Зеландия вече са започнали клинични изследвания за присаждане на клетки от задстомашната жлеза на прасета върху хората. Този метод е наречен ксенотрансплантация, което дословно означава чужда присадка. Смята се за перспективен за лечението на диабета.
Учените имат намерение да използват клетки от задстомашната жлеза на прасета за изработването на инсулин при хора с диабет I тип.
ВНИМАНИЕ! Тук е мястото да напомним симптомите на диабет в начален стадий:
• колкото ида пиете, не можете да утолите жаждата си;
• поради чести позиви за уриниране, изпитвате неудобство, когато не сте си у дома;
• по бельото ви остават изсъхнали капки урина;
• завладяват ви слабост и сънливост;
• нарушава се зрението: контурите на предметите се размиват пред очите ви, сякаш гледате през облак;
• периодично възниква усещане залазене на "мравчици" по тялото и„боцкане" по дланите и ходилата;
• не можете да се отървете от пъпки, а кожата ви е суха и трудно зарастват порязвания и издрасквания;
• безпокои ви нощен сърбеж, особено в слабините;
• през последните месеци сте отслабнали с повече от 4-5 кг, без да полагате усилия за това;
• колкото и да ядете, не се насищате, постоянно изпитвате силен глад.
10 СЪВЕТА срещу НЕВРОПАТНИ РАНИ
Над 80% от раните на стъпалата при диабетици са предотвратими чрез ранно откриване и превантивни действия
1. Всекидневно измивайте краката си с хладка течаща вода. Внимателно ги подсушавайте с мека кърпа, включително областта между пръстите.
2. При суха кожа на краката и особено при напукани пети, използвайте пяна за интензивно овлажняване на стъпалата. Пяната не трябва да се нанася в областта между пръстите!
3. При необходимост от обезкосмяване да се използва само епилатор. Да не се използва самобръсначка или топла кола-маска.
4. За скъсяване на ноктите използвайте картонена пила. Ноктите да се изпилват не по-дълбоко от върховете на пръстите.
5. При намалена сетивност на краката да не се използват ножици или нокторезачки. За медицински профилактичен педикюр редовно посещавайте центровете за "диабетно стъпало".
6. Всекидневно оглеждайте краката си с помощта на член от семейството ви или с огледало. Наблюдавайте за появява на промяна в цвета на стъпалата, наличие на цепнатини или рани и незабавно съобщавайте на Вашия лекар.
7. Ако затопляте краката си вечер, не изпозвайте електрически грейки, печки, радиатори, камини.
8. Махнете ластиците на чорапите, за да не се нарушава кръвообращението на краката. Чорапите да бъдат от естествени материи и да се сменят всекидневно.
9. Не ходете боси, дори и в къщи. Обувките не бива да се носят без чорапи.
10. Обувките трябва да бъдат затворени, удобни, от естествени материи, с височина на тока 3-4 сантиметра. Преди всяко обуване е необходимо да се направи оглед на вътрешността на обувките за чужди тела (камъчета), стърчащи пирончета, подгънати участъци.
Поне веднъж годишно посещавайте Вашия лекар за да прегледа краката Ви и определи Вашия риск за развитие на рани по стъпалото.
Жените в детеродна (репродуктивна) възраст, които са с увеличено лицево и телесно окосмяване, с тежко акне, нередовна менструация и напълняване от "мъжки тип", могат да имат не само козметични проблеми и трудности да заченат, но и сериозен риск да развият диабет тип 2.
Малко са лекарите, които свързват изброените симптоми с повишен риск от диабет и сърдечносъдово заболяване, смятат специалистите по ендокринология и подчертават, че милиони жени страдат от синдрома на множествените яйчникови кистички, който е причината не само за хормонални, но и за метаболитни отклонения.
Жените със синдром на поликистозните яйчници имат повишени нива на мъжки полови хормони - андрогени.
Андрогенирането води до: нередовен мензис, нарушена или липсваща овулация, безплодие - стерилитет (проблеми със зачеването) и спонтанни аборти (инфертилитет), увеличено лицево окосмяване (хирзутизъм), косопад и оредяване на косата от мъжки тип, омазняване на кожата и косата (пърхут, себорея) и повишен риск от прекомерно разрастване на маточната лигавица и развитие на рак на матката. Това е козметичната и акушерогинекологичната страна на проблема…
Синдромът на поликистозните яйчници засяга 5-10 % от жените в репродуктивна възраст и е една от водещите причини за безплодие
Другата страна на проблема, за която често не се мисли, е свързана с повишената инсулинова резистентност и коремното (андроидното) затлъстяване, които увеличават риска за диабет тип 2, високо кръвно налягане и сърдечносъдови проблеми...
"Нежният пол" е изложен на повишен риск от миокарден инфаркт едва след климактеруима (менопаузата), тъй като загубва естествената защитна функция на женските полови хормони (естрогени).
Жените със синдром на поликистозните яйчници (СПЯ), поради хиперандрогенизъм и намалени нива на естроген (хормонален дисбаланс), имат стеснен просвет на кръвоносните съдове още след 30-ата си година. При тях атеросклерозата (образуването на плаки в съдовата стена) се развива по-рано, поради метаболитните нарушения.
При пациентките със СПЯ рискът от диабет тип 2 е седем пъти по-висок от останалата женска популация
Много често младите жени с този синдром попадат при дерматолози поради прекомерно окосмяване на лицето и тялото, косопад и омазняване на кожата и косата или при акушергинеколози поради нередовна менструация и проблеми да заченат. И едните и другите рядко се замислят, че техните пациентки със СПЯ могат да имат "скрит" диабет или да са застрашени от сърдечен инцидент.
Гинеколозите се опитват да лекуват безплодието, да увеличат броя на овулациите и да намалят риска от рак на матката. Дерматолозите се борят с излишното окосмяване, сериозното акне и пърхута (себореята), дължащи се на адрогенирането.
При млади жени, които имат два или повече от посочените симптоми: множество (8-10 на брой във всеки яйчник) малки кистички, наблюдавани с ехограф; нередовна менструация, безплодие, проблеми с теглото, прекомерно окосмяване на лицето и тялото, акне, мъжки вид конструкция, високо кръвно налягане или повишени нива на инсулин трябва да се мисли за синдром на поликистозните яйчници.
Жените със СПЯ трябва да провеждат тестове за откриване на нарушен глюкозен толеранс или диабет след навършване на 30 години и редовно след това. Всички те трябва да спазват диета за намаляване на наднорменото тегло и редовно да се движат.
Свалянето на излишните килограми подобрява редовността на менструациите и шанса за зачеване.
Отслабването на тегло и физическата активност повишават апетита на мускулите към глюкозата и това намалява риска за появата на нарушен глюкозен толеранс (преддиабет) и на диабет тип 2.
При жените със СПЯ е необходимо да се следи "лошият" холестерол и кръвното налягане и да се вземат мерки за тяхното понижаване, ако това е необходимо.
Спазването на диета с намален внос на мазнини и калории и редовната физическа активност са критично важни за намаляване на метаболитните нарушения при СПЯ
Някои перорални противозачатъчни таблетки и блокери на андрогена (като спиронолактон) могат да намалят лицевото окосмяване, акнето и косопада. Жените, които взимат антиандрогенов медикамент, трябва да си осигурят надеждна контрацепция за избягване на забременяване, тъй като той може да доведе до уродства при мъжките плодове!
Пациентки с коремно затлъстяване, инсулинова резистентност и нарушен глюкозен толеранс (преддиабет) могат да са подходящи за лечение с метформин. Данни от малки проучвания показаха, че този антидиабетен препарат намалява повишените андрогени, подобрява редовността на менструацията и възстановява овулациите. Метформин може да намали и риска от развитието на диабет тип 2 при хората с инсулинова резистентност и нарушен глюкозен толеранс.
Подобно на всяко лекарство, метформин също може да доведе до нежелани реакции, някои от които - сериозни, което ограничава неговото приложение. Засега, той НЯМА официално разрешение да се изписва на жени със синдром на поликистозните яйчници, които нямат установен диабет тип 2 (хипергликемия в приетите диабетни стойности).
Най-ефективните и безвредни средства за превенция на диабет тип 2 са диетата и редовната умерена физическа активност, които водят до:
• сваляне на наднорменото тегло и загуба на коремни (висцерални) тлъстини (редуциране на обиколката на талията)
• повишаване на инсулиновата чувствителност на мускулите - подобряване на апетита им към глюкозата
Тези немедикаментозни мерки са не само полезни за здравето и доказано намаляват риска от появата на диабет тип 2, но подобряват и редовността на менструациите при жените със СПЯ.
Синдромът на поликистозните яйчници е не само гинекологичен, репродуктивен, козметичен и психологичен проблем, но и установен рисков фактор за диабет тип 2 при жените, подобно на раждането на голям плод (над 4 кг) и историята за гестационен диабет (диабет, възникнал по време на бременност).
Останалите рискови фактори са еднакви и за двата пола и са свързани с нездравословния начин на живот, водещ до затлъстяване, особено при хората със:
• семейна история за диабет тип 2 (родител/родители, братя/сестри със заболяването) и вероятна генетична предразположеност
• ниско тегло при раждане (вътреутробно недохранване и програмиране на "пестелив" метаболизъм) и напълняване по време на пубертета
Диабет тип 2 - семейно заболяване
15-25% от родствениците по първа линия на хора с диабет тип 2 развиват нарушен глюкозен толеранс или диабет тип 2
При 38% се появява диабет тип 2 до 80-годишна възраст, ако са с родител с това заболяване; ако и двамата родители са диабетици - 60% от техните деца заболяват до 60-годишна възраст
35-60% от хората с еднояйчен близнак-диабетик също заболяват и 17-20% от тези с двуяйчен близнак
88% развиват нарушен глюкозен толеранс, ако имат еднояйчен близнак с диабет тип 2
СПЯ е описан за първи път през 1935 година от Stein и Leventhal (в медицинската литература се среща и като синдром, носещ техните имена). И до днес причината за настъпващите хормонални разстройства в тялото на девойката и жената и предизвиканите от тях симптоми и здравни нарушения, остава неизвестна, въпреки множеството изследвания в тази област.
Подобно на диабет тип 2, СПЯ вероятно също има сложни генетични корени. Свързва се с дефект в гена за андрогеновия рецептор, разположен върху хромозома Х, при което едната хромозома Х става неактивна във всяка женска клетка."Нежният пол" е носител на две равностойни Х хромозоми - едната се унаследява от майката, а другата - от бащата.
През погледа на акушергинеколога, дерматолога, ендокринолога... да сглобим пъзела
Менструални разстройства - разредени (олигоменорея) до отсъстващи (аменорея) менструални цикли при жени в репродуктивна възраст.
Олигоменорея има при осем или по-малко менструални кръвотечения за една година. Причината за нередовните менструации е нарушената функция на яйчниците, поради което не може да се отдели яйцеклетка всеки месец (ановулация).
Ановулация - при всеки цикъл се развиват фоликули в яйчниците, но те не достигат размера, необходим за настъпване на овулация и се превръщат в малки кисти. По правило, жените със СПЯ имат пет или по-малко нормални (овулаторни) цикъла годишно.
Хиперандрогенизъм - повишаване на нивото на андрогените (мъжките полови хормони)
Стерилитет - неспособност за забременяване в продължение на 6-12 месеца при редовен сексуален живот без контрацепция
Инфертилитет - неспособност да се износи бременността до раждане на жизнеспособно бебе
Хирзутизъм - окосмяване от "мъжки тип" (лице - над горната устна и по брадичката, около ареолите на гърдите, по корема, гърба, бедрата и пръстите). Степента на окосмяване зависи от нивото на андрогените, наследствено обусловената чувствителност на космения фоликул към тяхното действие и от расовите особености.
Алопеция (оплешивяване) и дефлувиум (разреждане) на косата
Акне, омазняване на кожата и себорея (пърхут) - усиленото производство на андрогени води до повишена секреция на мастните жлези, което, при наличието на бактериална или гъбична инфекция, често води до акне и себорея
Акантозис нигриканс - пигментиране и загрубяване на кожата в областта на тила, под мишниците, а понякога и по гърдите, между пръстите, по лактите, колената.
Яйчникова поликистоза - множество малки периферни кисти, наподобяващи "огърлица от перли" по периферията на яйчниците. Тази находка е важна за поставяне на диагнозата, но не е задължителна. Възможно е да има СПЯ и без яйчниците да изглеждат поликистозни при ехография.
Обратно, 20-30 % от жените са с поликистозни яйчници при ултразвуково (ехографско) изследване на малкия таз, но нямат другите характерни прояви на СПЯ (менструални нарушения, стерилитет, окосмяване, акне, затлъстяване).
Липсата на поликистозна структура на яйчниците при ултазвуково изследване не отхвърля диагнозата СПЯ, както и откриването на яйчникови кистички не я поставя със сигурност. Необходимо е да има и други характерни клинични прояви, както и потвърждение от хормонални и биохимични изследвания.
Коремно затлъстяване - уголемена обиколка на талията или намалено съотношение талия/ханш. Това затлъстяване се нарича още андрогенно ("мъжки тип" или "тип ябълка").
Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия - 50-75% от жените със СПЯ (30% от тези без затлъстяване). Около една трета са с нарушен глюкозен толеранс.
Здравните рискове при СПЯ
Гинекологът: ендометриална хиперплазия - прекомерно разрастване на маточната лигавица и повишен риск от рак на матката
Ендокринологът: нарушен глюкозен толеранс и диабет тип 2, отклонения в липидния профил (нисък "добър" - ЛПВП-холестерол и увеличен "лош" - ЛПНП-холестерол), ускорена атеросклероза и свързаните с това сърдечносъдови заболявания
Решението на водещите проблеми
Акушергинекологът: стерилитетът се дължи на липсата на овулация. Редовен менструален цикъл не е гаранция за наличие на овулация. Нередовният менструален цикъл не винаги се дължи на липса на овулация.
При жените, желаещи бременност, първата задача е да се проведат тестове за доказване на овулация. Започва се с измерване на базалната температура. Лекуващият лекар трябва да даде правилни инструкции на пациентката как да прави това.
Най-физиологичният начин за възстановяване на овулацията е сваляне на наднорменото тегло. При отслабване се понижава инсулиновата резистентност и - в много случаи - се стига до спонтанно възстановяване на овулацията.
Ако намаляването на теглото не даде резултат, овулацията може да се стимулира медикаментозно. За целта, е необходима специализирана акушерогинекологична помощ.
При жените, които не желаят забременяване, се използват орални противозачатъчни средства. Те трябва също да се назначават и прилагат от квалифициран гинеколог. Основната ни цел е "първо да не се вреди" - с други думи, не трябва да задълбочаваме инсулиновата резистентност с прогестин.
Дерматологът: има съвременни и трайни процедури за обезкосмяване като електроепилация (електролиза) и лазерна (фото) епилация. Проблемът е, че тези методи коригират следствието - козметичния дефект, а не причината.
За да се постигне успех от епилационните и изобщо от козметичните процедури, е много важно преди това да се нормализира нивото на андрогените, тъй като те са причина за образуването на нови косми.
Ендокринологът: Жените със СПЯ най-често са с наднормено тегло (или с лекостепенно затлъстяване), но има и случаи с нормално или дори с поднормено тегло. Основна роля за повишаване на телесното тегло играе инсулиновата резистентност и свързаната с нея хиперинсулинемия.
Поради неясната етиология на СПЯ (все още не сме установили "кое е първично - яйцето или инсулинът" при този синдром), неговото лечение все още е спорно. Прилагането на различни хормонални терапии е емпирично.
Пациентките със СПЯ и метаболитен синдром (синдром на инсулинова резистентност, синдром Х), дори и при нормално тегло, имат коремно (висцерално) затлъстяване, което ги излага на повишен риск от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване.
При синдром на поликистозните яйчници, съпътстван от метаболитен (Х) синдром и нарушен глюкозен толеранс, може да се опита лечение с метформин за подобряване на инсулиновата чувствителност, но основни и утвърдени методи за коригиране на обменните разстройства и профилактика на диабет тип 2 остават диетата и двигателния режим.
Диета - ограничаване на животинските мазнини, както и на тестените изделия и храните с висок гликемичен индекс. За да се постигне редукция на теглото, е необходимо да се намали енергийният внос (дневният прием на калории).
Двигателен режим - подходящи са бързо ходене, бягане, плуване, колоездене, аеробика, гимнастика, танци, туризъм, а не силови упражнения.
Редовната физическа активност подобрява инсулиновото действие и съответно - усвояването на глюкозата от мускулите, увеличава "добрия" холестерол, намалява висцералните тлъстини, подобрява кръвообращението и физическия тонус, разтоварва от напрежението и стреса...
През погледа на пациентката: СПЯ води до депресия и намалено самочувствие, поради козметичните и репродуктивни проблеми. Нормалният ритъм на живот страда и от предменструалния синдром (чувство за напрегнатост и болка в гърдите, за подуване на корема, оточност и покачване на теглото, главоболие, раздразнителност или потиснато настроение няколко дни, дори и повече от седмица, преди мензиса).
Диабетното стъпало е едно от най-късните и тежки усложнения на захарния диабет. В този стадий са характерни повишена чувствителност на стъпалото, трофични язви, остеопороза, изтъняване и изсушаване кожата на долните крайници.
Състоянието на стъпалата трябва да се държи под контрол от ендокринолог, хирург, невролог, ортопед.
Основните методи на лечение на диабетното стъпало са насочени към разтоварване на засегнатите крайници, Възстановяване на кръвообращението, терапия с антибиотици и локално лечение на язвите. Всеки отделен случай се лекува индивидуално. Много е важно да се прецени степента на компенсация на захарния диабет (нормализиране нивото на захар в кръвта), защото процесите на регенерация (възстановяване) на кожата и нейните защитни функции пряко зависят от нивото на глюкоза в кръвта. Трябва да потърсите специализирана клиника, за да могат да ви проведат необходимите изследвания и да се назначи комплексно лечение. А и самите болни трябва да се научат как да се грижат за краката си, какви обувки да подбират, как да се предпазват от инфекиии и травми на стъпалата.
„Имам хроничен цистит от доста време, 5 - 6 години, по препоръка на лекарите Вземам Диуретин и пия диуретични чайове. Но от известно време забелязах, че сърцето ми започна да прескача, което е крайно неприятно. Възможно ли е да е от Диуретина? Какви други неприятности може той да ми донесе?"
Диуретиците са леки, но не и безвредни лекарства. Учестеното уриниране е един от неприятните ефекти, особено за пациентите, които имат частично незадържане на урината. Те са главно жени в третата възраст.
Друг нежелан ефект е, че някои диуретици при продължително приемане могат да повишат холестерола и захарта в кръвта. Механизмът на това повишение не е ясен, но диабетиците трябва да го имат предвид! А също - и пациентите с атеросклероза.
Важно нарушение при продължително вземане на диуретици е изтощаването на запасите от калий в организма. Калият е елемент, който пряко е свързан с работата на сърцето - главно със сърдечния ритъм. Ако на намаляването на калия в серума не се обърне внимание, може да се стигне до промени в сърдечната дейност. Те се изразяват преди всичко в екстрасистоли -"прескачане на сърцето". Може да се развие и задух. Случва се лекарите да търсят други причини за явлението, а пациентът да не е казал, че взема от много време диуреници.
Лечението е елементарно. Прекратява се вземането на диуретика и се преминава само към леки чайове за добавка към лечението на цистита, докато екстрасистолите отзвучат.
Ще започнем с това - не обявявайте война на диабета, а сключете мирен договор с него. Вие не сте сами - имате семейството, приятелите, които ще ви подкрепят.
Както и помощта на лекарите. Много е важно да не останете сами с болестта. Продължавайте да си общувате с интересни хора, ходете си на гости, излизайте сред природата. Въобще, живейте си както преди и запомнете:
ДИАБЕТЪТ НЕ Е БОЛЕСТ, ДИАБЕТЪТ Е НАЧИН НА ЖИВОТ
Ще ви бъде полезно да се запознаете с други хора с вашата диагноза. Така ще имате много общи теми и ще можете да се подкрепяте.
Ще се уверите, че хората с диабет водят много интересен живот, ако го поискат. Позитивната настройка е най-добрият пример за подражание. Психолозите уверяват, че емоциите са заразителни и съответно вие ще можете взаимно да си доставяте радост, удоволствия. Те никога не ни достигат в живота. И още нещо, което трябва да запомните - по статистика
ОПТИМИСТИТЕ ЖИВЕЯТ СРЕДНО по 9-10 ГОДИНИ ПОВЕЧЕ ОТ ПЕСИМИСТИТЕ
Много е важно вашите близки да знаят как се живее с диабетно болен, за да може в случай на необходимост да ви помогнат. А след това споделяйте всичко с близките си. И ще бъдете разбрани.
Трябва да промените начина си на живот, да придобиете нови навици. Налага се да станете по-дисциплинирани. Вие всеки ден по няколко пъти трябва да контролирате нивото на захар в кръвта. А също и да приемате предписаните лекарства или съответно - инсулинови инжекции.
Лекуващият лекар вероятно ви е обучил как да ползвате необходимите приспособления. Вие сте запознати, или поне трябва да сте запознати със схемата на лечение.
Продължаваме с физическата активност и режима на хранене. Нищо ново. Това, което вие допълнително трябва да предприемете, е
ДА СИ ВОДИТЕ ДНЕВНИК, В КОЙТО ДА ЗАПИСВАТЕ ВСИЧКАТА ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
Това ще ви помогне да прецените доколко ефективно е лечението. Като говорим за новите навици, ще споменем, че трябва да се разделите с някои стари. Пушенето, прекаляването с алкохола, заседналият начин на живот - всичко това не е за вас.
Качеството на живота на хората с диабет зависи от нивото на глюкозата в кръвта. За да се намали това ниво, болните често увеличават дозата на инсулина. Може ли това да доведе до увеличаване на теглото и до затлъстяване ?
Увеличаването на теглото идва от завишената доза инсулин, която обаче не съответства на потребността на организма.
Затова болните от диабет не трябва да прекаляват с инсулина. И да помнят едно:
Прочети и запомни!
Намаляването на нивото на захарта в кръвта води до намаляване и на дозите на инсулина. Тоест болният не е застрашен от напълняване и затлъстяване. Този проблем може да бъде предизвикан и от преяждане, и от употребата на висококалорична (тлъста) храна.
Кои хора най-често засяга диабетът? Може ли да се приложи някаква профилактика, за да се избегне заболяването?
Захарният диабет е болест на обмяната (метаболизма), която се изразява основно в това, че организмът престава да произвежда необходимия инсулин и да използва глюкозата, която се получава при разграждането на храната. Глюкозата се натрупва в кръвта (хипергликемия) и се отделя чрез бъбреците в урината (глюкозурия).
Никак не е случаен фактът, че диабетът е наречен „неинфекциозната
епидемия на човечеството. Той е страшен преди всички с усложненията, които предизвиква в организма: на очите, на бъбреците, на краката и на сърцето. Това е хронично заболяване, което може да превърне човека в инвалид, дори да го отпрати преждевременно в гроба. За обществото диабетът е едно непосилно финансово бреме. Или както казват ендокринолозите, диабетът е безпощаден като цунами и е навсякъде като пух от тополи през май.
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БОЛЕСТТА?
• Генетични фактори;
• Автоимунни процеси в организма, задвижени от вирусна инфекция;
• Дефект в клетъчните рецептори, които не са в състояние да „разпознаят" инсулина.
Профилактичните мерки са свързани с правилното, здравословно хранене, поддържане на нормално телесно тегло, трябва да се избягват всички инфекции, които могат да отключат заболяването.
Наскоро ми поставиха диагноза диабет, първи тип. При първите анализи показателите на захарта бяха 22, като ми откриха и ацетон в урината. При повторните анализи показателите за захарта бяха намалели на 12. Това нормално ли е? Защото лекарите ми казаха, че ако продължавам така, ще развия диабет втори тип. Наистина ли е така? Преди вторите изследвания бях на диета и пиех много фито-чай. Кажете ми има ли някакво ограничение в количеството на продуктите за фитотерапия при диабетици?
Диабетът от първи тип е заболяване, което е свързано с пълна липса на собствен инсулин, т. нар. абсолютна инсулинова недостатъчност. Този тип диабет се контролира с пожизнена терапия с инсулин. Това означава, че преди всяко ядене пациентът трябва да си инжектира определена доза инсулин.
Ако не се направи това, епизодите на повишение на захарта ще станат постоянни, а това ще влоши прогнозата - възможни са сериозни усложнения. Захар 22 в кръвта е много високо съдържание, като имате предвид, че при здрав човек тя е в границите на 3.3 - 5.5. Нормите при болните от диабет първи тип са същите - към тези нива на захарта трябва да се стремите. Затова показателите при повторното изследване - 12, също са много високи.
При диабет от първи тип не ви препоръчвам водолечение, поне не в началото на заболяването, тъй като резките промени на температурата може да предизвикат усложнения. Обърнете се към лекуващия ви лекар, той ще ви даде съвет как да се самоконтролирате. Когато се научите да контролирате болестта, тогава ще отпаднат и ограниченията по натоварването, вкл. и на водолечението.
За да бъдат подходящи, чорапите трябва да отговарят на пет условия:
"Не трябва да бъдат скъсани на пръстите или на петите, за да не оставят кожата на съответните места оголена и незащитена от обувката. Голата кожа е подложена на повишен риск от протриване и съответно - от образуването на мазоли и рани. Дупките по чорапите са особено опасни, ако обувките са хлабави и деформирани.
• Чорапите трябва добре да прилягат на краката - без гънки, груби кърпежи и подгънати места. Всяка "гънка" е "чуждо тяло" в обувката и представлява повишен риск от нараняване на кожата в съответната зона.
• Чорапите не трябва да притискат краката (например стегнат ластик), защото това води до нарушаване на кръвотока и образуването на застойни отоци. Подутите крака по-трудно се наместват в обувките и това може да доведе до лесно протриване на кожата.
• Чорапите трябва да поддържат краката топли през зимата и сухи и проветливи през лятото. При студено време най-подходящи са естествените вълнени чорапи, които задържат топлината, но не и отделената от кожата влага. През летните горещини се препоръчват естествените памучни чорапи, защото в тях кожата "диша" - влагата от повишеното изпотяване не се задържа и не запарва. Особено важно е младите хора, които обичат спортните обувки тип "маратонки" да не ги носят с чорапи от изкуствени материи или на бос крак. Задържането на топлината и влагата в тези обувки поначало улеснява гъбичните инфекции. Образува се т. нар. "атлетично стъпало", за което е типично разраняването и гъбичните инфекции в зоните между пръстите, особено при горещо време.
• Чорапите трябва да се сменят и перат всеки ден!
Хората с диабетна невропатия трябва да знаят, че нарушената чувствителност на краката към болка може да доведе до сериозни проблеми. Мазолите и раните, дължащи се на "чуждо тяло" в обувката (камъче, стърчащо пиронче, нескъсен нокът, подгънат чорап или хастар, груби ръбове и кръпки), могат да се появят и прогресират без защитното усещане за болка.
За хората с диабетна невропатия е особено важно:
• да оглеждат ходилата си всеки ден с помощта на огледало или на друг човек;
• да се грижат за хигиената им;
• да проверяват вътрешността на обувките за "чужди тела";
• да се съобразяват с посочените изисквания към чорапите;
• да не предприемат самолечение на мазоли, деформирани или болни нокти ("касапница" в банята), а да потърсят медицинска помощ.
Диабетиците вероятно ще могат да понижат рисковете от рязко влошаване или загуба на зрението като спят на светлината на лампа. Пациентите с диабет имат лошо кръвообращение в ретината, което често води до необратими последици.
Нови английски изследвания сочат, че постоянната стимулация на ретината посредством светлина по време на сън е достатъчна, за да се поддържа равнището на кръвообращението в нея. Учените са установили, че нивото на кислорода в очните тъкани на диабетиците спада най-много когато очите се адаптират към тъмнината. Но светлината, която прониква през клепачите, е достатъчна, за да се противопостави на този процес на адаптация, и да поддържа високо нивото на кислород.
Извод: диабетици, оставете нощната лампа до леглото запалена! Отначало ще ви е малко неудобно, но лесно се свиква!
Световната здравна организация поставя диабета на четвърто място в списъка на най-значимите социални заболявания. В момента в света от диабет боледуват около 250-300 милиона души. Захарната болест е на първо място сред причините за човешка слепота, на второ, е опричина за ампутация на долни крайници и на трето място - причина за бъбречни усложнения.
Много по-често диабетно болният е податлив и наинфаркти и инсулти. Обнадеждаващо е, че съвременната медицина и в частност ендокринологята са толкова напреднали, че няма място за отчаяние и песимизъм. Вече има научни разработки по цял свят, които защитават тезата, че един ден диабетът ще бъде лечим. Но кога ще стане това, все още никой не може да каже. Работи се усилено и по въпроса за трансплантациите.
Вече има и нови генетични технологии, които позволяват да се инжектират гени в 11-ата хромозома на човека, където е кодирана инсулиновата синтеза в черния дроб. По този начин черният дроб може в определен участък да придобие характеристиката на бета-клетка на панкреаса.
Въпреки това, докато чакат спасение от науката, не е лошо рисковите групи с повишена кръвна захар да спазват някои препоръки при храненето.
ИЗБЕГНЕТЕ ЛОШИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ДИАБЕТА
Диабетиците трябва да преглеждат всяка седмица краката си за синини и рани, иначе рискуват да достигнат до лошо състояние. Добре е също на всеки 6 седмици тези хора да полагат медицински грижи за краката си.
Проблемът на диабетиците е, че тялото им не е в състояние да преработи захарта правилно и напълно. Причината е, че клетките не могат да я поемат от кръвта поради нарушения транспорт от стените на клетките. Така в кръвта остава много захар, която запушва вените. Ако това не се излекува, още след 3 години могат да се очакват пораженията:
• Обработката на мазнини се нарушава – това стимулира втвърдяването на артериите и вероятността от инфаркт се увеличава.
• Краката и прасците се оросяват лошо. Първо започват да сърбят, след това се появява болка и накрая стават безчувствени. Раните заздравяват трудно, пръстите на краката изтръпват и може да се стигне до операция /ампутация/.
• Нарушено оросяване на бъбреците. Те могат да престанат да функционират и това да последва с тотални поражения на организма.
• Очите също се оросяват лошо. Има опасност от ослепяване. Но с подходящо лечение диабетиците могат да живеят като здравите хора!
Затова е важно:
1. Непременно отидете на лекар-диабетолог.
Там могат да ви помогнат например при определяне на хранителния ви режим или при измерване на кръвната захар.
2. Веднъж годишно ходете на контролен преглед при очен лекар.
3. Веднъж в седмицата преглеждайте сами краката си за незабелязани синини, драскотини или рани. Ако не зараснат достатъчно бързо, веднага отидете на лекар! На всеки 6 седмици ходете на медицинска грижа за краката при специалист.
4. На всеки 3 месеца контролирайте кръвното си налягане. Защото при високо кръвно налягане бъбреците бързо се увреждат.
Здравите хора лесно могат да избегнат диабета!
За това е нужно само да спортувате без големи натоварвания. Например каране на колело по 30 минути на ден, тичане или активно ходене. Ако се справите с наднорменото тегло, рискът от диабет намалява с 60 % . Типични алармени сигнали за диабет в начален стадий са:
• Често ви се ходи до тоалетна. Причината е, че бъбреците се опитват да изхвърлят захарта от тялото с много вода.
• Пикочният мехур съдържа много захар. Това може да проверите с тест от аптеката.
• От загубата на вода сте постоянно жадни.
• Често получавате инфекции на пикочния мехур, защото захарта в него предразполага развитието на вредни бактерии.
Изследователи от Центъра за предпазване, контрол и изследване на диабетните болести „Грег Кемлър" са установили, че ходенето пеша - дори непродължително време, с голяма скорост или на дълги разстояния - намалява опасността от преждевременна смърт при диабетици, чието заболяване се е развило след пубертета.
Данните са били получени вследствие от изследване на здравните проблеми на близо 3000 души на средна възраст 59 години, страдащи от диабет поне от 11 години. От тази група пациенти, тези, които ходели пеша по два часа седмично, намалявали риска от преждевременна смърт, свързана с хроничното им страдание, средно с 39 процента. Специално по отношение на смъртните случаи по сърдечносъдови причини намалението било с 34 на сто. Тези, които ходели по 3-4 часа седмично, били с най-нисък риск от преждевременна смърт, свързана с увреждания, причинени от диабета.
Избрани сайтове:
